152 коментара по Рубриките на Лили

1. Лили казва:

   15 август 2010 в 17:40

   
2. Лили казва:

   21 август 2010 в 21:35

   Бананите, орехите и шоколада лекуват депресията.Те са истинска алтернатива на лекарствата антидепресанти, твърдят учени от белгийския Институт по опазване на здравето, цитирани от РИА “Новости”.

   “Някои храни съдържат голямо количество хормони, които увеличават проводимостта на нервните импулси. Ако човек ги предпочита и те често присъстват в диетата му, той става по-податлив на депресията. А тялото само търси начин да се лекува”, твърдят белгийските специалисти.

   Според тях изключително добра естествена алтернатива на антидепресантите са шоколадът, бананите и орехите: “Неслучайно Белгия, където депресиите, свързани с недостига на слънце, са често срещани, се смята за едно от местата, където е създаден шоколадът, а в менюто на скандинавците бананите са всекидневие.”

   Редица изследвания показват наличието на пряка връзка между храненето и психичните разстройства. Има разработени дори специални диети, които се използват при тяхното лечение.

   Медът в комбинация с орехите пък е от полза за повишаване на потентността, показват данните от британско изследване, цитирано от Би Би Си. Учените съветват всеки ден да се приемат 2-3 часа преди сън по 100-ина грама орехи, разбъркани с лъжица мед.

   “Ефектът настъпва още след няколко дни”, твърдят авторите на изследването
3. Лили казва:

   22 август 2010 в 18:47

   Изложените причини за глобалното затопляне в тази статия представляват лично мнение на автора и не са подкрепени с научни доказателства, въпреки някой от изложените причини могат да се намерят и в научни публикации посветени на глобалното затопляне.

   Глобалното затопляне беше забелязоно от учените в началото на 70-те години на 20-ти век, чийто краен ефект е увеличаването на средногодишните температури на планетата. Основните причини за глобалното затопляне мисля, че се крият в увеличаването на населнието на земята и повишаването на стандарта на живот, както и потребяване на нови технологични продукти.

   Бързото увеличаване на населението води към необходимостта от потребяване на все повече природни ресурси, както за неговото изхранване, така и за подобряване на жизненият му стандарт. Тези ресурси в най-общият случай са енергийни ресурси, които от една страна се използват за производство, транспорт и други съпътстващи дейности на стоки и услуги, а от друга подобряват стандарта на живот с изграждането на транспортни връзки, електрификация, захранването на лични и обществени автомобили и не на последно място енергийни ресурси за отопление.

   Графиката е взета от доклада на Международна енергийна агенция за 2009 година и показва произведената енергия от различни източници, като във вертикалната склала цифрите са във Mtoe, a 1 Mtoe се развнява на 11630 GW/h. Хоризонталната склала показва годините след 1970.

   Графиката показва, че в рамките на почти 40 години, консумацията на енергия е нараснала двойно спрямо началото на периода, като в същото време населението на земята също се е увеличило двойно.

   Представете си само, света консумира всеки ден около 85 милиона барела всеки ден през 2009 година, което мисля че се равнява на 13 хиляди кубически метра петрол. Между 83 to 87% от теглото е въглерод, и между 10 to 14% е водород. Използваме още много други тонове кислород и като изгорим тази маса си правим всеки ден едно езерце с размери 100×100 метра високи метър и половина. Земята е достатъчно голяма и може да побере такива езерца, но докога!

   Добитите енергийни ресурси в повечето случай се изгарят с цел извличане на енергията от тях и това горене е свързано с остатъчни продукти, т.е. Въглероден двуокис и вода. Навлизайки в атмосферата тези газове, които по принцип присъстват по естествен начин в нея, създават условия слънчевата енергия, която постъпва на земята да се отрази от земната повърхност, след това да се отрази от молекулите вода и въглероден двуокис намиращи се в атмосферата и отново да се върнат на земята. По този начин известно количество енергия се задържа на близко разстояние до земната повърхност, което се описва като парников ефект.

   Наименованието идва от искуствените парници за отглеждане на плодове и зеленчуци, които използват същият ефект с цел производството да продължи дори и при по-ниски външни температури. С други думи по-голямото количество въглеродн двуокис и вода в земната атмосфера създават условия инфрачервените лъчи, част от които в другия случай биха напуснали земята да се отразят в горните части на атмосферата и да останат, така както те се отразяват от стъклото в парника. Колкото повече въглероден двуокис и вода, толкова повече инфрачервени лъчи биват задържани на земята.

   Третия газ, които също има доста сериозен ефект за отразяване на инфрачервените лъчи обратно към земята и доста голям потенциал за затопляне на планетата, което придоби популярност с името глобално затопляне е метана. Има няколко причини за съдържанието на метан в атмосферата, но най-сериозната причина се крие в развитото животновъдство и по-специално преживните животни.

   Преживните животни, които по принцип са тревопасни обработват храната, като съдържанието на целуоза в нея се разгражда до прости захари. При това разграждане остатъчният продукт е метан, който свободно навлиза в атмосферата след метаболитният процес на животното. И тъй-като хората са повече и трябва да се мисли за тяхното изхранване се отглеждат все повече животни, които стават сериозен източник за този газ и една от причините за затопляне на планетата.

   Земята представлява саморегулираща се система и въглеродният двуокис и водата обикновенно се разграждат на кислород и въглеродни съединения в разстенията и дърветата, като преди това водата кондензира и падата под формата на дъжд или сняг отново на земната повърхност. Цъкъла в балансиран и добрият баланс създава условия за нашето съществуване, защото без наличието на парникови газове в атмосферата земята би била доста по-студена отколкото я познаваме.

   Но освен другите причини има и още една съществена, която спомага за нарушаването на баланса – изсичането на дърветата отново за нуждите на хората. Дървеният материал е суровина за много промишлености, както и източник за отопление на много места по света. С прогресивното и масово унищожаване на гори се създава една доста сериозна предпоставака въглеродният двуокис и водата да си останат в атмосферата, като в същото време вместо част от слънчевата енергия да се използва за процеса на фотосинтеза в разстенията бива използване за затопляне на околната среда.

   Така основната причина за глобално затопляне става нарушеният баланс в природата, но за нарушаването на този баланс има множество причини.

   Според мен може да се каже, че процеса е самозациклящ се защото по-високите средни температури дават възможност за повече изпарение на вода от океаните и моретата и по-трудно кондензиране на тази вода. С други думи колкото по топло става толова повече вода се изпарява и остава в атмосферата, където отново спомага да стане още по-топло.

   Процесът със сигурност не е чак толкова прост, защото най-вероятно и по-голямата концентрация на вода в атмосферата не само отазява инфрачервени лъчи обратно на земята, но и представлява своеобразен акумулатор на топлина, защото водата е най-доброто химическо съединение от гледна точка на акумулирането и задържането на топлина. Предполагам че наред с другите причини има и други, които оказват влияние процесът да се самоподдържа.

   В реда от прични най-вероятно могат да се добавят и горските пожари, които унищожават хиляди акри гори всяка година, независимо дали са предизвикани от човешка грешка, или благодарение на неблагоприятни атмосферни условия. Всъщност понякога дори тези неблагоприятни атмосферни условия отново са причинени от глобалното затопляне, защото ефекта на глобалното затопляне води до появата на аномалии, които биха могли да доведат до поройни дъждове на определни места и географски райони, и в същото време до продължителни засушавания на други. Тези продължителни засушавания са най-честите причини за появата на горски пожари унищожаващи огромно количество гори.

   За съжаление когато изгарят дърветата, отново продуктите на тяхното изгаряне са въглеродният двуокис и водата.

   Това са второстепенни причини за глобалното затопляне, както и разтопяването на леда на полюсите е една такава причина, защото този лед и по-скоро сняг играят съществена роля за отразяването на голяма част от слънчевите лъчи обратно в атмосферата. С превръщането на този лед и сняг във вода се създават условия за абсорбиране на слънчевите лъчи, вместо те да бъдат върнати обратно в космоса. Същото важи и за липса на снежна покривка върху сушата за дълго време, която играе роля на отражател на слънчевите лъчи и води до известно охлаждане на земята през зимата.

   Още една от второстепенните причини за използването на повече енергия от необходимото и засилване на ефекта глобално затопляне е ефекта на термоострова за който вече писах. Засилената урбанизация и използването на неефективни начини за транспорт в големите градове засилва затоплянето и разхода на енергия от климатици през лятото. Ние трудно бихме могли да работим и живеем без тези климатици в днешният свят, но все пак има доста какво да се направи за тяхната консумация на енергия.

   Каквито и да са второстепенните причини обаче в оснавата на глобалното затопляне стои безмилостното унищожаване на ресурси от хората живеещи на тази планета. Затова след като населението на земята е станало доста повече е необходимо да се направи така, че консумацията на ресурси да бъде редуцирана сериозно до определни нива. С други думи въпреки увеличилото се население изразходената енергия трябва да се запази до нива от преди 20-30 години с цел да се отстранят основните причини за глобалното затопляне.

   Разглеждайки нещата по този начин хората би трябвало да намерят начини и средства за редуциране на използваната енергия от всеки един човек и затова вече не можем да си позволим да живеем в къщи и апртаменти с ниска степен на изолация от които лесно се губи енергия при отопление. Не можем също да си позволим да използваме лампи чиято технология е измислена от Еидсон преди повече от 100 години, нито пък неефективна битова техника, като хладилници, фризери, перални, миялни машини и климатици.

   Не можем също да си позволим да караме коли, които са стари и амортизирани, да не говорим че използват също доста стари технологии водещи до по-голям разход на гориво. Не можем да си позволим да използваме тези коли на разстояния, които лесно бихме преминали пеша.

   Бих казал че също не можем да си позволим да използваме неефективни източници за отопление като електрически печки и бойлери, които директно използват електрическата енергия, да не говорим за изгарянето на дървета за отопление.

   Не можем да си позволим да живеем по старият начин защото това са едни от най-големите причини хората, които ще живеят след нас т.е. нашите деца, да обитават една доста враждебна среда.
4. лили казва:

   6 септември 2010 в 17:19

   За кометите се смята, че произхождат от облака на Оорт и че навлизат във вътрешните части на Слънчевата система след гравитационни въздействия на външни обекти, например съседните звезди. Когато дадена комета се приближи достатъчно към Слънцето, нейните външни слоеве започват да се изпаряват под въздействието на неговото лъчение. Потоците от газ и прах формират гигантска по размери атмосфера около ядрото на кометата наречена кометна кома. Слънчевото радиационно налягане и слънчевия вятър пораждат опашката на кометата. Тази опашка винаги сочи в посока обратна на Слънцето. Отделените газове и прах следват отличаващи се траектории, тъй като газовете се влияят силно от слънчевия вятър и биват издухвани директно в посока обратна на Слънцето, за разлика от праха, който в голямата си част остава по орбитата на кометата. Ядрото на кометата рядко е по-голямо от 50 km, но комата може да бъде с размери сравними с тези на Слънцето. Кометната опашка може да се простира до 1 АЕ.

   Комата и опашката могат да бъдат наблюдавани от Земята, когато кометата се приближи към Слънцето и ги освети. Праха също свети заради йонизация. Повечето комети са твърде бледи и могат да бъдат наблюдавани само с телескоп, но в рамките на едно десетилитие има няколко, които да са достатъчно ярки, за да се наблюдават с невъоръжено око.

   Кометните ядра са сред най-черните известни тела в Слънчевата система. Апаратът „Джото“ разкри, че ядрото на Халеевата комета отразява само около 4% от светлината от повърхността си. Апаратът Deep Space 1 установи, че за кометата Борели тази стойност в между 2,4 и 3%. В сравнение, асфалтът отразява 7% от светлината. Предполага се, че сложните органични съединения, чийто молекули са тежки, са останали на повърхността след като под действието на слънчевата радиация са се изпарили по-леките и къси молекули. Така ядрото на кометата прилича по-скоро на топка от суров петрол или мазут. Ниското албедо на ядрото спомага за изпарението на летливите елементи.

   През 1996 г. са открити комети излъчващи рентгенови лъчи, вероятно породени от йонизацията на кометната атмосфера и слънчевия вятър.
   Орбитални характеристики
   Сравнение на орбитите на комета на Кохутек и Земята, показващи високия ексцентрицитета на кометата и бързото ѝ движение в близост до Слънцето

   Кометите биват класифицирани спрямо орбиталните им периоди на късо – и дългопериодични комети.

   Късопериодичните имат орбитални периоди по-малки от 200 години, а дългопериодичните — по-големи. Еднократните комети имат параболични или хиперболични траектории и след определено време напускат Слънчевата система. Късопериодичните комети (като например кометата Енке) вероятно произхождат от пояса на Кайпер, а дългопериодичните от облака на Оорт.

   Предложени са множество механизмни, които да обяснят как кометите попадат във вътрешността на Слънчевата система след гравитационни въздействия от други тела като съседни на Слънцето звезди, неизвестни планети и кафеви джуджета (виж Планета X, и Немесис). Поради ниската им маса и елиптичните им орбити, които ги отвеждат близко до газовите гиганти, кометите често биват гравитационно повлияни и то най-вече от масивния Юпитер. Често техните афелии са на еднакво разстояние от Слънцето като орбиталния радиус на някоя от планетите в следствие на орбитални резонанси.

   Голям брой комети наблюдавани в миналото са изгубени. Те са били изхвърлени от Слънчевата система при близко преминаване край някой от газовите гиганти, изчерпали са летливите си елементи и нямат наблюдаема кома или опашка, или просто тяхната орбита не е била своевременно установена с достатъчна точност, за да бъдат следени. Понякога някои от новооткритите комети са били открити в миналото, но изгубени стари като например кометата 11P/Tempel-Swift-LINEAR наблюдавана за пръв път през 1869 г., но поради въздействието на Юпитер изгубена след 1908 г., за да бъде намерена пак от системата LINEAR през 2001 г.
   Номенклатура

   Конвенцията за имената на кометите се е променяла няколко пъти през последните два века. Преди началото на 20 век повечето комети са били известни по името на годината, през която са били открити като понякога са добавяни прилагателни за най-ярките от тях. Например, Исак Нютон във своя труд „Математически принципи на природната философия“ описва „Великата комета на 1680 г.“ Впоследствие са регистрирани оше „Голямата септемврийска комета на 1882 г.“ и „Дневната комета на 1910 г.“.

   Едмънд Халей показва, че наблюдаваните явления на комети от 1531, 1607 и 1682 г. представляват едно и също тяло, и успешно предсказва неговото явление през 1759 г. Така тази комета става известна под името Халеева комета. След подобни наблюдения, кометите Енке и Биела носят имената на астрономите изчислили техните орбити, а не на откривателите им. Впоследствие кометите започват да се именуват главно на откривателите, но тези които са наблюдавани само веднъж продължават да са известни под името на годината на единственото им наблюдение.

   При сегашната конвенция е прието кометата да носи името на нейните първоначални откриватели (не повече от трима на брой). В последните десетилетия множество комети са открити от инструменти и автоматични системи управлявани от големи екипи от астрономи. При такива случаи кометите се именуват на системата или инструмента използван при откритието. Например, кометата IRAS-Araki-Alcock е открита независимо от сателита IRAS и астрономите аматьори Геничи Араки и Джордж Алкок.

   В миналото, при повече от една открита комета от даден астроном или екип астрономи се използва пореден номер като например при кометата Шумейкър-Леви. Тази норма обаче е непрактична поради големия брой комети открити през последните години от автоматични системи. Например обсерваторията СОХО по данни от април 2005 е открила над 940 комети.

   Преди 1994 г. на кометите са давани предварителни означения включващи годината на откриване и последвани от малка буква отчитаща поредния номер на откриване през съответната година. Например, комета Бенет 1969i е деветата комета открита през 1969 г. След наблюдаване на кометата в перихелий и установянане на нейната орбита с достатъчна точност на кометата е давано официално означение съдържащо годината на преминаване през перихелия следвано от римска цифра сочеща поредния номер на преминаването през съответната година. Така на кометата Бенет 1969i впоследствие е дадено името комета Бенет 1970 II (втората новооткрита комета достигнала перихелий за 1970 г.).

   През последните десетилетия нарастващия брой новооткрити комети прави тази процедура тромава и през 1994 г. Международния астрономически съюз одобрява нова система. Според нея кометите се означават с годината на откриване, следвана от латинска буква от A до Y (24, по две за всеки месец от годината) сочеща половината на месеца на откритието и пореден номер. Така четвъртата комета открита през втората половина на февруари 2006 би носила името 2006 D4. Възможно е добавянето на представки поясняващи вида на кометата като P/ за периодична комета, C/ за непериодична комета, X/ за комета с неизвестна орбита, D/ за комета която се е разрушила или е била изгубена и A/ за малка планета погрешно считана за известно време за комета. След второто наблюдение на кометата в перихелий, на периодичната комета бива даден пореден номер на откриването ѝ. Пълното означение на Халеевата комета която е първата открита периодична комета е P/1682 Q1, а означението на кометата Хейл-Боп е C/1995 O1.
   История на изследванията на кометите
   Ранни наблюдения

   В предисторическите времена появата на комета се е считала за лош късмет, или дори за атака на небесни същества насочена към земните обитатели. Някои учени определят „падащите звезди“ в Гигламеш, книгата на откровенията и книгата на Енох за явления на комети или болиди.

   В първата книга от поредицата Метеорилогия, Аристотел полага основите на интерпретацията на кометите от европейските цивилизации за следващите близо две хиляди години. Аристотел зачерква идеята, че кометите са планети или обвързани с планетите поради факта, че кометите могат да се появят във всяка една точка на небосвода, докато планетите се движат само в кръга на Зодиака. Той наивно обяснява феномена като запалване на газове в горните слове на земната атмосфера като по подобен начин обяснява метеорите и полярното сияние.

   Няколко от последвалите класически философи оспорват правилността на твърденията на Аристотел. Луций Аней Сенека във своя труд „Природни въпроси“ отбелязва, че кометите се движат с постоянна скорост по небето и не се влияят от ветровете като типични астрономически явления. Той допуска, че е възможно небесни тела различни от познатите тогава пет планети (освен Земята, която не е била считана за такава) да се наблюдават извън кръга на Зодиака. Възгледите на Аристотел обаче се налагат и едва през 16 век е показано, че кометите са явления извън пределите на земната атмосфера.

   През 1577 г. ярка комета е видима в продължение на няколко месеца на нощното небе. Датският астроном Тихо Брахе използва данни за позицията на кометата направени от него и други наблюдатели на големи разстояния един от друг, за да покаже, че кометата няма наблюдаем паралакс. Вземайки предвид експерименталната грешка, Тихо Брахе заключава, че кометата би трябвало да се намира на разстояние от Земята поне четири пъти по-голямо от това до Луната.
   Орбити на кометите
   Орбита на кометата наблюдавана през 1680 г. описана в труда на Исак Нютон Математически принципи на природната философия.

   След като е установено, че кометите със сигурност са небесни тела остава въпросът за изясняването на законите определящи тяхното движение. Йоханес Кеплер през 1609 г. постулира трите закона на орбиталното движение на планетите, но счита, че те са неприложими за кометите, за които той вярва, че се движат по прави линии. Въпреки своите убеждения в хелиоцентричната система на Николай Коперник, Галилео Галилей отхвърля липсата на паралакс при наблюдение на кометите установена от Тихо Брахе и се придържа към аристотеловия възглед за атмосферния произход на явлението.

   През 1610 г. Уилям Лоуър първи допуска, че кеплеровите закони са валидни и за кометите. Неговата идея впоследствие е подкрепена през последвалите десетилетия от астрономи като Пиер Пети, Джовани Борели, Адриан Озут, Робърт Хук и Джовани Доменико Касини, но пък други астрономи включващи Кристиян Хюйгенс и Йоханес Хевелиус я отхвърлят.

   Въпросът е разрешен след наблюденията на ярката комета C/1680 V1 открита от Готфрид Кирх на 14 ноември 1680 г. и следена в продължение на няколко месеца. В своя труд „Математически принципи“ Исак Нютон доказва, че орбитата на кометата е параболична и се подчинява на законите на гравитацията на орбиталното движение.

   През 1705 г. Едмънд Халей прилага метода на Нютон към 24 явления на комети от 1337 до 1698 г. Той забелязва че при кометите от 1531, 1607 и 1682 г. орбиталните параметри са много близки и различията могат да бъдат обяснени от гравитационните въздействия на Юпитер и Сатурн.

   Уверен в твърдението си, че тези три явления са на едно и също тяло, Халей предрича, че то ще се появи отново през 1758-1759 г. Годината и точната дата впоследстие е доуточнена от екип френски математици включващ Алексис Клеро, Жозеф Лаланд и Никол-Рейн Лепот с точност от един месец. След като кометата е наблюдавана на предвидената дата и е дадено името Халеева комета (нейното официално означение е 1P/Халей). Халеевата комета ще се наблюдава отново през 2061 г.

   Сред късопериодичните комети Халеевата комета е уникална със своята висока яркост, която я прави видима с невъоръжено око. Втората открита периодична комета е кометата на Енке (2P/Енке). Нейната орбита е изчислена от германския математик и физик Йохан Франц Енке през периода 1819-1821 г. Той използва данни за явления на комети от 1786, 1795, 1805 и 1818 г. и заключва, че те са на едно и също тяло, успешно предсказвайки повторното явление на тялото през 1822 г. Към 1900 г. са известни 17 периодични комети, а към януари 2005 г. — 164 включвайки няколко, които са се разрушили или са били изгубени.
   Изследвания на физическите характеристики

   Исак Нютон описва кометите като компактни, твърди и дълговечни тела подобни на планетите, движещи се по ексцентрични орбити. Той счита опашката им за водна пара отделена от ядрото под въздействието на Слънцето. Интересен възглед на Нютон е неговото убеждение, че кометите са необходими за поддържането на водния баланс на планетите. Според него, водата употребена при развитието на растенията и процесите на разлагане и гниене трябва да бъде възстановена по космичен път. По времето на Нютон се е считало, че растенията нарастват единствено за сметка на водата в почвата и впоследствие се превръщат в суха почва като по този начин водата бива постоянно изгубвана за сметка на нарастването на почвения обем. В допълнение Нютон счита, че „животоподдъжащия дух“ във въздуха произхожда от кометите. Друго „приложение“ на кометите Нютон вижда в поддържането на Слънцето с прясно гориво.

   Точният състав на кометите е разгадан от учените през началото на 18 век. През 1755 г. Емануел Кант посочва, че кометите са съставени от летливи елементи, чието изпарение поражда брилиантия им блясък близо до перихелий. През 1836 г. немския математик Фридрих Вилхелм Бесел след наблюдения на явлението на кометата на Енке през 1835 г. заключва, че потоците от пара могат да упражнят сила изменяща орбитата на кометата.

   През 1866 г. италианския астроном Джовани Скиапарели изчислява орбитата на персеидите и правилно заключва, че те са фрагменти от кометата Суифт-Тътъл. Тази хипотеза е потвърдена след наблюдаването на интензивния метеоритен поток през 1872 г. след като Земята пресича орбитата на кометата Биела. През 1846 г. кометата е наблюдавана да се разделя на две парчета, които са изгубени след 1852 г. Така се поражда теорията, че кометите се състоят от купчина скали покрити със слой лед.

   Към средата на 20 век обаче е установено, че този модел не може да обясни как при наличието на сравнително малко лед може да поддържа изпарение в продължение на множество преминавания на кометата през перихелий. През 1950 г. Фред Уипъл предлага нова теория за строежа на кометите, според която те са изградени предимно от лед с малки примеси от прах и скали — подобно на „топка от мръсен сняг“.

   Тази теория намира най-широка подкрепа сред научните среди. Потвърдена е от многобройни космически апарати като мисията на Европейската космическа агенция „Джото“ и мисиите Вега 1 и Вега 2 на СССР които посетиха Халеевата комета през 1986 г., заснемайки ядрото ѝ и струите от изпаряващ се материал. Американския апарат Deep Space 1 посети кометата Борели на 21 септември 2001 г. и регистрира сходен с този на Халеевата комета строеж.

   От бъдещите мисии до комети се очаква да разкрият още повече информация за техния строеж и еволюция. Апаратът Стардъст изстрелян през февруари 1999 г. събра частици от атмосферата на кометата 81P/Wild през януари 2004 г. и ще се завърне на Земята през 2006 г. През 2005 г. апаратът Дийп Импакт ще спусне специален модул който ще се сблъска с ядрото на кометата Comet Tempel 1, разкривайки вътрешнотта ѝ. През 2014 г. апаратът Розета на ЕКА ще влезе във орбита около кометата 67P/Чурумов-Герасименко и ще я изследва със спускаем модул.
   Известни комети

   Комети достатъчно ярки за да бъдат наблюдавани с невъоръжено око се появяват средно веднъж на десет години и често добиват обществена известност. Такива комети биват наричани велики комети. В миналото явленията на кометите са предизвиквали повсемерна паника като например преминаването на Земята през опашката на Халеевата комета през 1910 г. Вестниците разпространяват твърдения, че в газовете на опашката се съдържа отровното вещество цианоген. За повечето съвременни наблюдатели, обаче, кометите не са нищо повече от зрелищни небесни явления.

   Предсказването на яркостта на дадена комета е трудно поради наличието на множество влияещи фактори като масата и активността на ядрото ѝ, разстоянието до Слънцето и положението на Земята по време на перихелия на кометата. За кометата Кохутек през 1973 г. се е очаквало да бъде ярка, противно на последвалите наблюдения. За сметка на това кометата Уест през 1975 г. надминава значително очакванията за яркост. Следващите две велики комети са кометата Хайкутаке от 1996 г. и кометата Хейл-Боп от 1997 г. Към май 2005 г. няма наблюдавани велики комети в рамките на 21 век.
   Странни комети

   * Перихелият на орбитата на кометата Енке е по-близко до Слънцето от орбитата на Юпитер, докато афелият и е дори по-близко от Меркурий.
   * Кометата 29P/Schwassmann-Wachmann е на почти кръгова орбита между Юпитер и Сатурн.
   * 2060 Хирон първоначално е класифициран като астероид но впоследствие е забелязана бледа кома.
   * Шумейкър-Леви 2 също е смятана на първоначално за астероид.

   За някои близкоземни астероиди се смята, че са остатъците от кометни ядра, които са изчерпали своите летливи елементи. Някои комети като например кометата Биела по време на преминаването ѝ през перихелий през 1846 г. са били наблюдавани в процес на разрушение. Кометата се разпада на две части, които са видени отделно за последен път през 1852 г. През 1872 и 1885 г. на датите, на които кометата би трябвало да е видима са регистрирани зрелищни метеоритни потоци. Оттогава насам всяка година през ноември се наблюдава метеорния поток на андромедидите (или още известни като биелиди).

   Няколко други комети са били наблюдавани в процес на разрушение близко до перихелий като великата комета Уест и кометата Икея-Секи. Някои комети като Kreutz Sungrazers имат близки орбити и за тях са счита, че са парчета от разрушила се в миналото комета.

   Кометата Шумейкър-Леви 9 по време на откриването ѝ през 1993 г. е на орбита около Юпитер, след прихващане от гравитационно поле на планетата при близък подход през 1992 г. Като резултат от близкия подход, приливните сили на Юпитер разрушават кометата на стотици парчета. В период от 6 дни парчетата навлизат в атмосферата на Юпитер и дават възможност на астрономите за първи път да наблюдават сблъсък на две небесни тела в Слънчевата система.
5. лили казва:

   6 септември 2010 в 17:20

   :basketball :plane :arfa
6. лили казва:

   7 септември 2010 в 18:58

   „Втори февруари 2007 г. може да се запомни като денят, в който отпадна въпросителната относно това дали човекът е виновен за промените в климата“, казва Ахим Щайнер, оглавяващ Програмата на ООН за околната среда

   Картината, която представят учените, е апокалиптична. В доклад на Междуправителствения съвет за измененията в климата към ООН от февруари 2007 г. се дава прогнозата, че има над 90-процентна вероятност затоплянето през последните 50 години да се дължи главно на човешки дейности и преди всичко на изгарянето на изкопаеми горива. Това ще доведе до нови засушавания, горещини, дъждове и бавно повишаване на равнището на световния океан, които биха могли да продължат над хиляда години. Покачването на глобалните средни температури, наблюдавано от средата на XX век, се дължи на предизвиканите от хората концентрации на парникови газове. И дори вредните емисии да бъдат спрени, затоплянето на Земята е необратимо заради вече излъчените в атмосферата газове. Техният ефект върху флората и фауната на планетата е катастрофален – около 30 % от растителните и животински видове са заплашени от изчезване. Самото човечество е изправено пред появата на нови болести, липса на сладка вода, слаби реколти и др.

   Най-засегнати от негативните последици ще бъдат голяма част от Африка, южните, източните и югоизточните райони на Азия и огромни територии от Южна Америка. Отрицателните ефекти от глобалното затопляне обаче вече съвсем осезаемо се усетиха тази зима и в Европа, и Северна Америка.

   Климатичните промени ще имат силно, но нееднакво влияние в отделните райони на Европа през този век, като ще засегнат най-вече Юга, докато Северът поне на първо време ще избегне последствията от тях.

   Страните от Средиземноморието ще бъдат изправени пред по-голям риск от суша, слаби реколти и смъртоносни летни горещини, докато страните, разположени по на север, ще познаят не само наводненията, но и удължаването на сезоните, които са благоприятни за отглеждане на култури, се казва в доклада.

   Алпите, където затоплянето е по-голямо, отколкото в останалата част на Западна Европа, ще загубят една трета от ски-пистите си при покачване на глобалната температура с 2 градуса по Целзий и две трети от тях, ако повишението е над 4 градуса. В случай, че температурите се покачат с 2 градуса по Целзий в сравнение с 1990 г., в страните от Севера ще има по-богати реколти, по-мека зима и горите ще увеличат площта си.

   В средиземноморските страни, по-специално в Испания, Франция, Италия и Гърция, ще има риск от чести летни горещини, като тези през 2003 г., причинили 70 000 смъртни случая в 16 европейски страни, от увеличаване на горските пожари и намаляване с една трета на ресурсите от питейна вода. В морските райони на Европа наводненията през зимата ще се увеличат, а в Централна Европа ще има повече наводнения, свързани с топенето на снеговете.

   В Африка хранителната сигурност ще бъде сериозно компрометирана, след като нови 80-200 милиона души ще познаят глада до 2080 г. В някои африкански страни реколтите ще намалеят с 50 на сто през 2020 г. и дори с 90 на сто през 2100 г. За някои нации на континента земеделието съставлява до 70 процента от брутния вътрешен продукт. В Африка 40 на сто от населението преживяват с 1 долар дневно и същият процент – с по-малко от 2 долара дневно.

   В Латинска Америка, от Мексико до Амазония, саваната увеличава площта си за сметка на тази на горите и все повече земи се превръщат в пустиня. Вследствие на последствията от предстоящата суша превръщането на земеделски земи в пустиня ще застраши хранителната сигурност на континента. До 2050 г. е възможно 50 на сто от земеделските земи да бъдат засегнати от феномена. Десетки милиони хора ще познаят глада, а между 60 и 150 милиона – недостига на питейна вода, като броят им може да достигне 400 милиона през 2080 г.

   Тези сериозни и почти апокалиптични прогнози, оповестени в доклада на Междуправителствения съвет за измененията в климата, провокираха СС на ООН да започне за първи път в 60-годишната си история дебати за влиянието на климатичните промени, предизвикани от глобалното затопляне, върху увеличаването на конфликтите и глада. Инициатор е Великобритания, която от април е председател на Съвета за сигурност и първата страна в света, изготвила законопроект със задължителни ограничения върху вредните емисии, причиняващи парников ефект.
7. лили казва:

   7 септември 2010 в 18:59

   Глобално понижаване на температурите може да започне на Земята след седем години, смята завеждащият лабораторията по космически изследвания на Главната астрономическа обсерватория към Руската академия на науките Хабибуло Абдусаматов.

   Базирайки се на проведените в нашата лаборатория изследвания, ние стигнахме до извода, че от 2012-2015 г. температурата на Земята бавно ще започне да спада, каза Абдусаматов в интервю за РИА Новости.

   В момента според учения интензивността на слънчевата светлина бавно върви към намаляване и ще достигне минимума си около 2041 г. Това ще стане причина за сериозно застудяване на нашата планета, която още сега е започнала да излъчва топлина.

   Термичната инерция на Световния океан до известна степен ще отдалечи процеса на сериозно „изстиване” на Земята – ученият очаква пика на глобалното застудяване през 2055-2060 г.

   Така нареченият антропогенен парников ефект няма да може сериозно да забави очакваното застудяване, тъй като не оказва съществено влияние на глобалните промени в климата на Земята, смята Абдусаматов.

   „Ако през 2007-2010 г. няма повишаване на глобалната температура на Земята с предишните темпове, това ще бъде неоспоримо доказателство, че Слънцето вече не може да топли Земята като преди, а антропогенното глобално затопляне е мит”, посочи ученият.
8. лили казва:

   7 септември 2010 в 18:59

   Планетата ни ще започне да „изстива“ след 7 години